Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г.,

вторник, 12 септември 2017 г.

От вас зависи дали сп. ИДЕИ - това крехко цвете, израснало на бунището на съвременната българска душевност - ще оцелее



Поръчайте си новата книжка на списание ИДЕИ, има интересни текстове, сред които такива на Камю, Рикерт, Емануел Муние, Мамардашвили, Ангел Грънчаров :-) и др.

От вашата подкрепа зависи дали тази втора за годината книжка изобщо ще бъде отпечатана, дали изобщо ще види бял свят. Девет (!!!) години списанието излизаше въпреки крайно тежките условия, то до този момент не спря и излиза по три пъти в годината, сега излизането му е по въпрос. От вас зависи дали списанието - това крехко цвете, израснало на бунището на съвременната българска душевност, ще оцелее - и дали няма да бъде стъпкано от ботушите на бездушието.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!

понеделник, 4 септември 2017 г.

ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г.



Приятно четене, приятни размисли!

Приемаме поръчки за хартиеното издание, цената е умерена, тиражът е бутиков (което значи, че след години ще разполагате с безценно антикварно издание!) а сега пък ще станете спомоществувател и благодетел на българското образование и култура!

събота, 19 август 2017 г.

Предстои излизането на новите книжки на списанията ИДЕИ и HUMANUS, приемаме поръчки за хартиеното им издание



Интелигентните млади хора четат списание HUMANUS...



Списание ИДЕИ все ще се чете!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

четвъртък, 15 юни 2017 г.

Корицата на новата книжка на списание ИДЕИ



Корицата на новата книжка на списание ИДЕИ ще изглежда така, с портрет на Леонардо е.

Приемаме поръчки за хартиеното издание.

вторник, 13 юни 2017 г.

Статия на Иванка и Жак Асса за списание ИДЕИ, отговаряща на въпроса "Кога младите ще обикнат ученето?"



Как да се повиши мотивацията за учене?

 

Иванка Топалова и Жак Асса

 

Ето няколко данни от медиите:

27.04.2017: 16 хил. деца напуснали училище за 1 г., 7 хил. вече са извън България

12/04/2016: 12.9% от българчетата завършили само прогимназия

Защо прочутите преди с любознателността си български ученици сега са достигнали до толкова ниско равнище? Просто загубили са мотивацията си за учене!

Има няколко причини според нас за загубената мотивация:

 

1.Социални причини. Както се знае, страната ни е на последно място в ЕС по доходи на глава от населението. Това е съществена, но не най-важната причина за загубената мотивация! В началото на века материалното положение на българите не е било по-високо (припомнете си стихотворението на Иван Вазов „Елате ни вижте“), но любознателността на българите е била възхитителна!

 

2.Социална градация. От историята е известно, че при „първоначалното натрупване на капитали“ (както стана в България през последните 25-26 години) социалната градация на обществото не е на базата на образоваността, нещо повече, очевидно не най-образованите са  „преуспелите икономически хора“;

 

3.Емиграция. България „прежали“ около 2 милиона свои граждани-емигранти. Почти 70% от тях са от прослойката интелигенция (лекари, инженери, културни дейци), голяма част от които социално „над средното равнище“ на държавите, в които са имигрирали. Това означава, че те вече са се „натурализирали“ в другите страни и България за тях е само носталгичен спомен. Дори тук, в България, голяма част от „мотивираните“ ученици мечтаят за реализация в чужбина;

 

4.Недостатъци на традиционната образователна система. Още в далечната 1987 г. авторите публикуваха методичното ръководство за учителите „Активни методи в обучението на общотехническите дисциплини“ в което се илюстрират учебни единици по технически предмети, проведени по нетрадиционни методи. Резултатите от преподаването по такива методи и сравнението с „еталонни класове“ с традиционна методика на преподаване се наблюдаваше от групата на ст.н.с. Татяна Леонидова от действащия тогава Научно-изследователски институт по професионално образование (НИИПО). По тяхно настояване посоченото методическо ръководство беше отпечатано в базата на Mинистерството на образованието и науката.

На 18.05.2017 прочетохме статията на Пепа Витанова „Философията спасява от затъпяването“ и по-специално мнението на Георги Радев 

„Винаги съм казвал на учениците си, че философията е спасение от затъпяващото зубрене. Тя е единствената област на човешкото знание, в която няма правилни и неправилни теории, а има възможности за размисъл. Всеки учебен предмет развива определени качества, въпросът е как се преподава, дали успява да провокира интереса на младите хора.”

Тъй като негов съмишленик е нашият приятел Ангел Грънчаров, решихме да проучим иновационните методи за преподаване на предмета „Философия“.

 

I.МЕТОД НА РОЛЕВИТЕ ИГРИ

 

Методът на ролевите игри има три модификиции:

 

I.1.„От първо лице“. На няколко ученика се възлага да играят ролята на философи, свързани с темата. Например: Хегел, Шелинг и Шопенхауер. Необходимо е всеки да научи основните възгледи на философа, чиято роля играе и пред класа възпроизвеждат възможните спорове между тях, като се предоставя учениците да определят кой е по-прав. Ролята на учителя е:

 

а) Да помогне на „главните роли“ да си изяснят основните възгледи и разликите между тях, като работи с всеки ученик поотделно (без другите двама да присъстват);

                                                                                                   

б) По време на „спора“ той е от страната на класа – задава въпроси и „се присъединява“ към мнението на различните философи, без да застава в ролята на „главен арбитър“.

 

I.2. „Съд на историята. Инсценира се съдебно заседание с прокурор, адвокат, обвиняем и трима съдии. Класът играе „зрители в съдебната зала“. Например обвиняемият може да бъде „привърженик на точните науки, който да бъде „абсолютен материалист“ – привърженик че съществува само сетивно възприеманото. Прокурорът, тогава трябва да бъде „абсолютен идеалист“-привърженик на философията на Хегел. Съдиите също могат да нямат “единно мнение“. Учителят трябва предварително пак да режисира всеки един от участниците поотделно и после да бъде само „зрител“ в съдебната зала, която може да си казва мнението, без да „пречи“ на съдебното заседание. Съдията трябва да бъде „лидер“ и да въдворява ред.

 

I.3. „Шапка на Мономах“. На най-разсъдливи ученик внезапно му се предоставя ролята на учител. Той може сам да си избере темата на дискусията, която трябва да води. Естествено тази тема ще бъде „близка“ до живота на младежите на неговата възраст (обикновено етични теми или теми, свързани с емоционалния живот) .  Позволява му се „да препитва“ и да нанася оценки, които ще бъдат взети пред вид от преподавателя, но само ако отговарящите се опитват да се аргументират. Това „назначеният“ учител предварително разяснява.                                                                                                            

За описанието на такива „нестандартни“ методи  преподавателят обикновено използва  първите часове по предмета, чрез което показва, че не е привърженик на часове, в които учениците усвояват учебния материал „по задължение“.

 

I I.Майевтика или метод на Сократ. Сократ с помощта на насочващи въпроси, е успявал да „извлече“ скритите в човека знания, които самия човек „не осъзнавал“, че знае. Същността на метода се състои в естественото поощрение на желанието на всеки човек да разсъждава (или както иронично се казва „да умува“). За целта, например, се демонстрира диалогът взет от „Диалозите“ на Платон и се изисква от учениците да го продължат или да си съставят подобни диалози:

 

Сократ: Приятел, какво е по справедливо: да се лъже или да се казва истината?

Приятелят: Разбира с, да се казва истината.

Сократ: А какво е по-справедливо: да се заблуждава или не?

Приятелят: Разбира се, да не се заблуждава.

Сократ: По-нататък, по справедливо е да се вреди или да се принася полза?

Приятелят: Да се принася полза.

Сократ: Следователно, да се казва истината, да не се заблуждава и да се принася полза е справедливо, а да се лъже, да се заблуждава и да се вреди – не е справедливо?

Приятелят: Без съмнение, кълна се в Зевс!

Сократ: Така е и по отношение на враговете, нали?

Опитвайки се да продължат разговора със Сократ, учениците осмислят едни етични истини, разбират какво е майевтика и ще се опитат да я приложат. Добре е по този начин да се задълбочат във възгледите на Сократ.

Ето още един препоръчан в литературата диалог на тема: „Животът е страдание!“ – утвърждение или отрицание.

– Животът е страдание!

– Значи всички страдат?

– Да!

– Страдащият човек е нещастен, нали?

– Нещастен е.

– Раждащата  жена страда, нали?

– Страда.

– Но като стане майка е щастлива?

– Щастлива е.

– Значи може да страдаш и да бъдеш щастлив!

Чрез майевтиката могат да се разглеждат теми като : „Методи и форми на познанието“, „Диалектиката на Хегел“, „Категорията справедливост е нравствена, политическа или правова?“, „Що е прекрасно?“ и много други.

 

III. Метод „Мозайка“. Класът с подразделя на групи от по 5-6 ученика. Предстоящата тема за преподаване се подразделя почти на равни части, колкото е броят на групите. На всяка група се предоставя да разучи само една част от темата, като се предоставя кратък писмен материал. След около 5-10 минути всяка група „докладва“ своята част от темата. След края на часа преподавателят може да напише оценки за най-добре представилата се група (стилово и логически осмислено). В последните минути от часа учителят формулира плана на темата (може да се остави учениците сами да формулират плана, ако „разказите“ на отделните групи са с правилна последователност).

 

IV. Метод на въпросите. Темата се разделя на въпроси, които се дават на учениците (най-добре в писмен вид) в предшестващия час. По време на часа всеки дава „собствения си отговор“ на съответния въпрос. При любознателни ученици отговорите на всеки въпрос ще са различни и взаимно допълващи се.

Например темата „Философия на човека“ може да се „раздроби“ на въпроси:

 

1. Какво според философията е човешкото?

2. Какво е „личност“ от философска гледна точка?

3. Може ли човек да се самоопознава (т.е. що е саморефлексия)?

4. Връзката „тяло – душа: що е душа?

5. Възможно ли е човек да е „немислещ“ след като по определение е Homo sapiens (разумен човек)? Може ли да се „научи“ творческият подход на мисленето?

6. Към какво е ориентиран съвременният човек? Какви са неговите житейски цели — лично щастие, удоволствие, полза, дълг, патриотизъм и т.н. Какъв процент от младите хора „проектират“ бъдещето си в България?

7. Каква е структурата на психиката според Фройд?

8. Каква е представата за човека на екзистенциалистите (Албер Камю, Жан-Пол Сартр)?

 

V. Метод на групиране (синергетика). Методът отново изисква разделяне на класа на групи от по 5-6 човека. Темата се разделя на няколко части, които се поднасят разбъркано на всяка група. Изискването е всяка група по отделно да прецени какви са връзките между отделните части и да състави правилната последователност на темата и всяка група да представи самостоятелен лист с подредбата. Учителят може да оцени групата с най-правилното подреждане.

Ето например учителят казва, че заслуги за естетиката имат философите от различни епохи Кант, Аристотел и Хегел. Представям Ви три възгледа върху изкуството. Преценете на кой от философите отговаря съответния възглед:

 

1.Изкуството е цялата човешка дейност – земеделие, занаяти, художествено творчество. При техническата дейност идеите се пораждат в главата на човека и се създава вещ, която я няма в природата, докато в художествената дейност се подражава на природата. Изкуството е по същество подражание на природата, но има още нещо – има идеи, които са в повече от природата.

 

2.Естетическото е нещо средно между знанието и морала. Категорията „естетично“ е по-близка до знанието, докато категорията „възвишено“ е по-близко до морала.

„Прекрасното“ по същество се разкрива чрез четири признака – качество, количество, отношение и модалност. Качеството на прекрасното е, че се харесва, дори когато не е полезно. Количеството за прекрасното е, че то се харесва на всички, без да могат да си го обяснят с апарата на понятията. Отношението за прекрасното е, че се харесва без да се прави сметка доколко красивото е и полезно. Модалността на прекрасното се състои в това, че към него всички са благоразположени, без взаимно да си го обясняват чрез понятия, т.е. всеки притежава вътрешно чувство за вкус.

 

5.Изкуството е над природата, то е по-висш стадий от природата. Прекрасното в природата е само в главата на човека. Човек нарича животното красиво само като му придава човешки качества (ловкост, сила, храброст, грижа за малките и т.н). Човекът внася в предметите „дух“ – за да им се наслаждава.

 

(Отговорите са съответно: 1- Аристотел, 2 – Кант, 3 – Хегел).

 

Могат да се посочат още много методи за иновационно поднасяне на материала по философия (стига да възникне такава необходимост). Тези иновации в методиката на преподаване  са възникнали във връзка с новата цел на учебната дейност. Днес източниците на информация са многообразни. Тогава още навремето си бяхме задали въпроса: Каква е ролята на учителя в учебния процес? Никак не ни харесваше мисълта, че учителят вече е станал само организатор на учебния процес. Категорично не сме съгласни! Ученикът трябва да се „изкачи“ на собствения си връх, за да има „поглед отгоре“ за собствения си живот. Учителят трябва да го научи как да получи този „поглед отгоре“. Ето как възникна понятието учебна дейност, свързана с развиващото обучение (за разлика от ученето в традиционното обучение). Особености на учебната дейност са:

 1.Насочена е към овладяване на учебния материал предимно чрез решаване на учебни задачи;

2.Трябва да осигурява усвояването на начини на мисловни действия и на научни понятия;

3.Изучаването на общите начини на мисловни действия трябва да предхождат поставянето на учебните задачи (решението чрез „проба-грешка“ ако има предварителна програма за решение не е учебна дейност);

4.Учебната дейност трябва да довежда до изменение на психическите свойства и поведение на всеки обучаем „в зависимост от собствените му действия“.

Защо проблемът за „активизиране“ на дейността на обучаемите не е само локален проблем! Светът е в „третата си“ производствена революция – информационната. Държавата с „най-креативните“ хора е най-конкурентно способна в днешното „глобално село“. Потенциалните креативни способности на българите не са малки (успехите на нашите ученици в „олимпиадите“ по точните науки го доказват), образователната ни система е „блокирала“ точно когато е най-необходима. Повишаването на възнаграждението е „необходимо, но не достатъчно“! Въпросът е кой става учител! Равнището на учителите трябва да бъде не само изравнено, но дори по-високо от равнището на  IT-специалистите. Така е във Финландия, така трябва да стане и у нас. Задача на ръководствата от всякакво ниво в държавата (от Президента и Премиера до директорите на училищата) е да повишат социалните равнища на дейците на образованието и културата, които сега са по-ниски от равнищата на чалга-певиците и на „борчетата“ от охранителните фирми. Само така България може да разчита да задържи и дори „да върне“ интелигенцията си!

Кой може да каже, че не сме „мечтатели“ по природа?


Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен… 


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ