Божеството не е нещо представимо в очертания. Напротив, за Божеството е свойствено да бъде навсякъде, всичко да прониква и от нищо да не се ограничава.
Говорейки пък за Бога, не бива да се стремим към това да измисляме благозвучен и приятен за слуха набор от думи, трябва да търсим благочестива мисъл, която би побрала съответстващите понятия за Бога.
Да намериш Бога и означава – непрестанно да Го търсиш.
Докато благополучно плаваш, простирай ръката си към претърпелия крушение.
Бидейки човек, възлюби човеците.
Познанието се поражда от любовта.
Човек не иначе става син Божи освен само когато става свят.
Само утвърдилата се в нас грижа за добродетелта е нещо постоянно. Тъй като който е преуспял в нещо висше, този при растежа в него има не мимолетно и неустойчиво, а непоколебимо, продължаващо цял живот задоволство.
Ако отличаващите се добродетел трябваше да ги възнаграждаваме с ценно имущество, то целият свят, както казва Соломон, би се оказал малък за това да стане равноценен на твоята добродетел – защото благодарността, подобаваща за твоята честност, е по-висша от цената на богатството.
Завистта е смъртоносно жило, скрито оръжие, болест на естеството, жлъчна отрова, доброволно изтощение, жестоко уязвяваща стрела, гвоздей в душата, пламък, изгарящ вътрешността.
За нашата природа превратността не е устойчива даже и в злините.
Григорий Нисийски (ок. 335 – 394 г.)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар